17.12.2005 г., 20:27 ч.
Процеп
Тъмнината обгръща тялото топло,
мозъка тръпне от изчисления,
безмислен и труден е опита, знам,
да живееш без впечатления.
Затваряш очите и в тъмното шепнеш,
разговаряш със себе си, а може би не.
Замисляме ли се ние "безсмъртните",
кой определя това което е правилно или добре?
Какво е живота, кой ще ми каже,
защо ли съм тук и накъде да вървя?
Ах често се случва изморен да заспивам,
без да има следа от смисъл в деня.
Боря се в себе си с отражения криви,
рефлектиращи всичко в странна дъга.
Социално, задръжки, приятели, връзки...
Ах колко е близък до мене врага!
Похот и завист, гордост и гняв,
лакомия и леност, и алчност сред тях.
Нима всеки е сляп и не вижда загубен,
че има поне зрънце смисъл във думата “грях”?
Преплетен в греха се смее близнака,
преодолява се толкова трудно от мен,
защото както пречи така и “помага”
двойника ти, единствено в мисли роден.
А пътят се шири пред мен тъй безкраен,
трънлив, тих и непроменен,
но до него се стига с чистота на сърцето,
далеч от на мислите студения плен.
И пак притихвам в тялото топло,
като в луксозна клетка пълна с храна,
сънят пролазва и ми дава крилата,
за да попътувам, обвит в светлина.
Там където няма реалност,
или където е реалността...
Път със сърце,
безкрайността...
мозъка тръпне от изчисления,
безмислен и труден е опита, знам,
да живееш без впечатления.
Затваряш очите и в тъмното шепнеш,
разговаряш със себе си, а може би не.
Замисляме ли се ние "безсмъртните",
кой определя това което е правилно или добре?
Какво е живота, кой ще ми каже,
защо ли съм тук и накъде да вървя?
Ах често се случва изморен да заспивам,
без да има следа от смисъл в деня.
Боря се в себе си с отражения криви,
рефлектиращи всичко в странна дъга.
Социално, задръжки, приятели, връзки...
Ах колко е близък до мене врага!
Похот и завист, гордост и гняв,
лакомия и леност, и алчност сред тях.
Нима всеки е сляп и не вижда загубен,
че има поне зрънце смисъл във думата “грях”?
Преплетен в греха се смее близнака,
преодолява се толкова трудно от мен,
защото както пречи така и “помага”
двойника ти, единствено в мисли роден.
А пътят се шири пред мен тъй безкраен,
трънлив, тих и непроменен,
но до него се стига с чистота на сърцето,
далеч от на мислите студения плен.
И пак притихвам в тялото топло,
като в луксозна клетка пълна с храна,
сънят пролазва и ми дава крилата,
за да попътувам, обвит в светлина.
Там където няма реалност,
или където е реалността...
Път със сърце,
безкрайността...
© Мартин Томов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много висока класа на писане,а че ми харесва - това се подразбира.
-
Стиховете ти будят много теми за размисъл.Поздравления!Дано всеки от нас намери отговор за себе си на многото въпроси!"6"от мен!
-
Благодаря ви, приятели! От години не бях писал нищо, а е толкова хубаво да изразяваш мислите си в стихове!! Радвам се, че стихотворението ви е допаднало!
Сърдечни поздрави! -
Харесва ми!Интересни разсъждения...допадат ми много!
-
Страшно ми хареса това стихотворение. В днешното напрегнато и бездуховно време, малко хора си задават подобни въпроси. Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
