Когато слънцето усмихнато изгрее,

с букет от бляскави танцуващи лъчи,

аз сякаш виждам в слънчева картина,

любовта на две камбанени очи.

Запяват в мене весели капчуци,

долавям хор на хиляди звънци,

които ваят песен от небесни звуци,

взаимствана от нашите предци.

И тръгвам с обич светло устремена,

понесла слънце в двете си ръце,

да срещна теб вълшебно преродена,

в бял дъжд от бяло сбъдване.

Но се събуждам без тебе и откривам,

че това било е всъщност само сън,

и уж съня-илюзия в сълза изтривам,

а мечтата сладка не спира да горчи.

Но щом отново ме прегърнеш ти,

с искрени усмихнати очи, снегът

на ледената зима в мен се топи,

в дните ми пролет слънчева цъфти,

мечта красива в полет бял звъни.

Забравям горчивите облаци зли,

букет от щастие в сърцето ми вали,

вълшебен изгрев ме гали с лъчи,

дъга седемцветна в небето над мен

сбъднато блести, изтрива до бяло,

черното преди, в радост облича

всички тъжни, намръщени дни.