Прочети ме, любов, като книга,
и всеки ден започвай отначало!
Между две корици съм се свила,
в няколко тома съм черно на бяло.
Прочети ме, любов, на въздишка,
затвори си очите и гледай
как душата събира се в книжка
и никоя страница не е последна!
Прочети ме, любов, без посока,
разбъркай буквите ми хаотично!
Подреди ме отвъд, за да мога,
без мастило да се пренапиша.
Прочети ме между часовете,
когато времето не струва нищо.
Прочети ме между редовете.
Там си пише всичко.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени