yotovava (Валентина Йотова)
2644 22365
18.06.2013 г., 11:35 ч.

Прочит на маминото завещание 

  Поезия » Гражданска
545 1 6

Как факлите ни са човешки,

а светлина не ни достига!

Престъпно е да правим грешки

и всеки вятър да ни вдига –

 

безпътни или безпосочни,

в дни, подвластни на безверие.

Въртим се в кръгове порочни

и пак пропускаме момента.

 

И как, привикнали с окови,

душите ни не са разбити?

Дойдоха тук пророци нови

да се промъкнат сред тълпите,

 

да яхнат прилива протестен.

Лицата им да се избистрят

с надеждата да бъде лесно

на заранта да бъдат вписани

 

по алинея, ред и списък

на дребна службица – чиновник.

Мъглив ли ни прикотка бризът?

Виновни или невиновни

 

тези, дето ни поводиха,

ние, дето ги последвахме,

обърканите, недоволните,

скептици или неверници –

 

пак забравихме за силата,

завещана от дедите ни –

три империи сме сринали.

И продадохме родината!

 

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Навременна реакция. Поздравления!
  • Браво!
  • Строфи, изстрадани от всички! Браво!
  • Благодаря ти за този стих!
  • В размирно време живеем и поетът в теб откликва, макар и с горчивина в сърцето, на народните стремления и мъки...Благодаря ти, Йо!
    И как, привикнали с окови,
    душите ни не са разбити?
    Дойдоха тук пророци нови
    да се промъкнат сред тълпите,
    да яхнат прилива протестен.
    Лицата им да се избистрят
    с надеждата да бъде лесно
    на заранта да бъдат вписани
    по алинея, ред и списък
    на дребна службица – чиновник.
Предложения
: ??:??