144/Когато всичко се събуди
и пак ни закипи кръвта,
със чувства все пак още луди,
спатъхнали от възрастта.
Очакваш лятното си време,
пак селото да те поеме,
да хлътнеш в селска тишина
и да се свържиш със света...
В ръцете си живота да поемеш,
да се отпуснеш след Града
и в свойта селска свобода,
дарените си дни да вземеш!
Не знаейки пак до кога,
ти ще се радваш на Света!
© Hristo Slavov Всички права запазени