156/ И тръгнах пътища да диря,
каквото можех да спася.
Цигулка първа да засвиря,
нещата си да наглася!
Но и това не беше лесно,
понеже аз играех честно,
не можех да се суетя
и щях до грош да си платя.
При мене времето не стига,
аз бях отдавна се родил,
макар че бях на Бога мил,
бях свързан с времето-верига.
За този паметник на моя стих,
на тази стъпка се реших!
155/Разбрах, че както всичко друго,
и сайтовете не са хас,
видях, че тяхната услуга,
не е насочена съм нас.
И щом на някого му хрумне,
пожар и в твоя двор ще лумне
и всичко писано от теб
ще е един ненужен дреб.
И като пример ще покажа
ненужната разправа с мен,
аз от която бях смутен,
и злото в нея да покажа.
И затова аз се реших
сам да браня моя стих!
© Христо Славов Всички права запазени