40/А наш'та зала бе последна,

до нея беше доста път.

Това за мен не беше вредно,

 напротив ползи си редят!

Все по алеите вървяхме,

шегувахме се и не спряхме!

А при капризи и друг вкус,

използвахме и автобус.

Най-често ходехме в гората,

а и край гребния канал,

защото както си разбрал,

отпущахме си там душата!

Не бяхме ходещи коне –

така тренирахме поне!

41/Туй беше българската група...

С размах оставеща следи.

Нещата гледаща под лупа.

Напред готова да върви!

Държахме си в ръце душата,

не ни натегна Самотата.

Макар и чужд, с друг аромат,

ний заживяхме във друг свят.

Не винаги той ни подхожда,

усмихнат и любезен, уж,

той винаги остава чужд

и ни от себе си прокужда!

С копнеж за нашите земи,

света се просто промени!