54/ Те всяка сутрин със „Пежото”,
в конфликт със градския трафик,
пристигаха при нас не кротко-
творяха подвиг най- велик!
А на нас със масажиста,
утринта ни беше чиста,
посрещахме добрия Ден,
туй бе предимството, за мен!
Прекарахме си „сателити”
да бъдем свързани с света.
И като селски бабаити
си изживявахме деня!
55/ Отворил бе градът устата –
очаквах да ни изяде
и да ни стъпче по земята,
но не и след това да спре.
По улиците много реди,
презрително той все ни гледа,
затуй от него имах страх.
Аз трафика му не разбрах.
Не исках в него да шофирам!
О, аз във този мравуняк,
не хвърлих радостно калпак –
насилници не адмирирам!
И както си ме чул добре,
не чаках да се разберем!
© Hristo Slavov Всички права запазени