67/ Тъй две години извървяха...
Надеждите добиха плът.
Амбициите ни не спряха,
напротив, имаха свой път!
Световното бе в Доменика,
но гаф голям се предизвика...
И вместо чакан "хепи енд",
сгрешихме смъртно, според мен!
Направихме погрешна стъпка:
и по команда на Йордан –
аз допинг трябваше да дам!
Срещу началник не се бачка!!!
А между нас възникна спор...
Тъй той заложи цял отбор!
68/ Най- искрено сега ще кажа,
отпор получи той от мен,
но няма как да ви докажа,
че е от мене набеден.
Тогава той не ме послуша
и тъй затънахме до гуша!
И този чист до днес отбор,
запратен бе във заден двор!
Надеждите ни изгоряха
и от този божи ден,
за всички, не само за мен,
там пътищата ни се спряха!
С това не се изкарвам чист...
Това за мен е втори "бис"!!!
69/ И след като това се случи,
преди да идем във Медлин,
и работата се закучи,
"пребараха" ни до един!
Не можех нищо да направя,
освен в сълзи да се удавя,
а пък треньора ни Йордан
да го замервам със таран!
Повтарям ви, аз не го исках,
защото знаех, че е гаф,
от допингите имах страх,
но с Данчо в спора не устисках!
Да се преборя не успях
и във това е моя грях!
© Hristo Slavov Всички права запазени