Едно момче ми отвори вратата. Тогава
не знаех, че там ще открия фрагмент
от магия която е спяла в забрава,
от невинност, от бездънно дълбок сантимент.
От наследствена лирика, кротко течаща -
венозно - в неспирни, спокойни води.
От сърдечност - непринудена, пряма, растяща..
Незаличимо клеймо върху крехки гърди.
Сноп от слънчеви панделки в косите му свети.
От очите му синя безбрежност струи.
Туй момче ми отвори вратата, и ето -
своя свят върху шепа парцел построи. ...