24.09.2008 г., 21:06 ч.

Продължи 

  Поезия
597 0 1
Защо се връщаш по път, който те отдалечава от теб?
Прашен завърна се преди и сега отиваш отново блед.
Забрави, прескочи онези стари болки, които позволи.
Не се предавай и сега, малко остана.
Забрави срама...
Забрави нея...
Виждам, жаден си за любов,
но спомни си кошмара и бъди готов,
да се не върнеш на онзи самотен остров.

Все пак каква е тази сила,
която ти дава преднина?
Замразява в тъмнина?
Не спиш, не ядеш, за отмъщение копнееш,
и дори живота си не щеш...
Предпочиташ ли да умреш?
Не казвай да...
Вината не е в теб, не е и в нея,
виновната е съдбата...
отдавна писана е лъжата...
Безкрайна е играта...
Моля те, изправи се, защото стоиш и в краката...

© Светлозар Андреев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силата на човека, е в това да се изправи след трудност, след удар и болка..., не с отчаяние , не в краката..с вяра и помощ от синевата!
Предложения
: ??:??