Винаги слушам сърцето ми.
Но там е тъмно, мрачно, потайно.
Винаги гледам към морето ни,
В спомени изпълнено, така омайно.
Но изпитвам болка, боли ме.
Отново мрака ме поглъща.
Хайде, страдание, целуни ме!
И сърцето ми на мрака не отвръща.
В раните ми влиза солта от морето,
и те кипят със адска сила.
Обляно от вълни сърцето... Твоето.
Вече усеща мириса на плътта прогнила. ...