Какво е всъщност да обичаш мраз?
Та с мраз започва всичко, що се мрази!
Не съм от всички тия между вас,
от чувството омраза съм опазен.
Какво е да ти лепнат етикет,
щом майчиното име ти си носиш?
Една назад, но после три напред
и няма нужда даже от въпроси.
Какво е да си чужд във своя дом?
България наричаме ответа.
Магарето превръщаме си в кон
и вярваме, че вече сме поети.
Какво е да крещиш със тишина?
Какво е да търгуваш с родна вяра?
Когато дръпнеш долната черта,
горната от прилив се отваря.
Защо ви казвам всичкото това?
Не зная! Може би, защото...
Едно дете, една жена, врата...
Прогнива вече кръстът на живота.
© Валентин Йорданов Всички права запазени