Прогнозата е буря без затишие...
И гоня те от мислите си пак,
а те – напук на всеки разум трезвен,
догонват те в невидимия мрак
и моят сън във сянката ти чезне...
Очите си затварям пак... и стискам
клепачите си до почервеняване...
Не трябва да те гледам! А как искам...
И взирам се във теб до зазоряване...
Попивам всяка мъничка частица
под нежния светилник на Луната.
И нека да е грях! Не съм светица! ...