Всеки път
мислено се сбогувам -
събирам сили,
за да си простя...
А ти разбираш само
колко се вълнувам
(страхувам се
сърцето си да нараня)
Всяка наша среща
е последна...
повтарям си го,
докато те погледна,
а после чувствам
само тази потребност -
да запазя
миговете нежност...
Всеки ден
ти следваш програми,
живееш динамично,
без изненади...
Аз съм вечно неспокойна -
творя и разрушавам,
съзерцавам или тичам...
Програмирана съм
да обичам...
© Ани Атанасова Всички права запазени