Боледува душата.
Сляпо остана сърцето.
Прокълнат от съдбата
пристъпвам в морето.
Прокриват грозното ми тяло
рани изпълнени с гной.
Закрих ги с черно наметално
Скрих аз жалния си вой.
По пътищата прашни аз бродих,
жаден за глътка вода.
Що има да се ходи-изходих
и сега към морето вървя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.