21.05.2017 г., 17:27 ч.  

Проклети 

  Поезия » Любовна, Бели стихове, Свободен стих
719 1 1

Кафяви очи.

Много дълбоки.

Кестенява коса.

Права блестяща.

Усмивка една.

Уникално искряща.

Трапчинките сладки довършват портрета.

Звучи прекрасно.

Но отвътре много проклета.

Изгнил е този който я бе наранил.

Все още не е разбрал какво е изгубил.

Но ти, глупако, дето отне ѝ сърцето.

Сега очаквай и твоето да бъде проклето.

 

© Стилияна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??