(Друг вариант на "Още съм")
Луната ме облече в бяло
и спусна в клепките ми здрaч.
Едно кристално огледало
разби се - като детски плач
отекна неговият звън
дълбоко нейде във сърцето,
оставено да скита вън,
така завинаги проклето.
За седем пясъчни лета
научих се да бъда твоя.
Сега горчи от самота,
която си е само моя.
© Ивелина Димитрова Всички права запазени