5.02.2009 г., 11:54 ч.

Проклятие 

  Поезия
550 0 6

Проклех те от сърце

с мъка дълбока,

че лошо постъпваш

от злоба жестока.

Не разбра ли, че съм

неуязвима,

но твоят живот

от днес ще е пустиня:

суров, безпощаден,

без глътка вода,

само от завист

докара това!

Пек, слънце прижуля,

ни сянка за миг,

вървиш с дрехи раздрани,

крещиш, но без вик!

Вървиш, без да спираш,

през пясъци бели,

и плачеш, и падаш

с крака огрубели.

Проклиняш съдбата,

защо ли страдаш така?!

Не знаеш, че всъщност

изкупваш греха...

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??