Проклех те от сърце
с мъка дълбока,
че лошо постъпваш
от злоба жестока.
Не разбра ли, че съм
неуязвима,
но твоят живот
от днес ще е пустиня:
суров, безпощаден,
без глътка вода,
само от завист
докара това!
Пек, слънце прижуля,
ни сянка за миг,
вървиш с дрехи раздрани,
крещиш, но без вик!
Вървиш, без да спираш,
през пясъци бели,
и плачеш, и падаш
с крака огрубели.
Проклиняш съдбата,
защо ли страдаш така?!
Не знаеш, че всъщност
изкупваш греха...
© Nina Toshich Всички права запазени