Прокоба черна тегнеше
над дома ни цели пет години.
Толкова мъничко от съдбата
бях поискала и тя ми го въздаде.
Душа в душа за вярност до гроб
само веднъж не се ли врича?
В дланите ти мъжки положих
душата си с вяра непораснала.
И вярвах, до полуда вярвах, че
в дни на радост и мъка ще съм
една-единствена за тебе, но уви!
Меракът пусти неин не залезе! ...