Rois (Събина Брайчева)
478 947
22.01.2015 г., 17:57 ч.

Прокълнати палитри 

  Поезия » Любовна
415 0 2

Ти и аз не сме магия.
Ние сме тъжен листопад,
по алея, към парка свила,
в измачкания, сивкав град.

 

Ти и аз не сме звездите,
ние сме нощни светлини,
отблясващи в стъклата на колите,
докато незабелязано ръми.

 

Ти и аз не сме безкрая,
ние сме двете изостанали стрелки
на кулата, в която гълъби играят,
а хора не вдигат към нея глави.

 

Ти и аз не сме забрава,
ние сме прокълнати палитри.
Докато сивото ни разрушава,
ела до мен, над всичко да отлитнем.

 

 

22.01.2015г.
гр. Сопот

© Събина Брайчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Докато сивото ни разрушава" - каква находка! Чудесен стих!
  • Красива лирика, прикрита зад минорния воал на сивото!
Предложения
: ??:??