2.04.2016 г., 12:27 ч.

Пролет 2016 

  Поезия
396 0 1

В замръзналата тишина,
в набъбналите интереси,
започваше една война.
Религията се намеси.

 

И замириса на барут.
Умираха невинни хора.
Постигнатото с много труд,
от взривовете се събори.

 

Пчелите вместо от цветя,
от кръв събираха нектари.
Детството ни оживя,
да сме апаши и стражари.

 

Кукувицата брои
невинно падналите жертви.
Години, кукаше преди,
а днес е кацнала на черква.

 

Страхът превзема любовта.
Уплахата убива вяра.
Пристигна черна пролетта,
с звук от бомби, с дъх на сяра.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За съжаление си прав! Страхът превзема всичко! И нищо не е такова, каквото е било.
Предложения
: ??:??