Тихо тя ми намигна
И посочи ми явно,
Че не иска да има
Нищо общо със мен.
Че съм вече ненужен,
Че съм тръгнал наляво
И че слепият знае,
Че съм пълен кретен.
А пък аз и посочих
Пролетта и небето,
Птички весело пеят
И животът цъфти.
Чудни вкусове нежно
Ми галят небцето,
Любовта ни е жива,
Тюркоазно трепти.
И със сигурност зная,
Както утре ще съмне,
Че сме двама осъдени
На безкрайна любов,
Че сме сплетени в ласки
и силно прегърнати,
И ще бъдем ний заедно
Вечно до гроб...
© Константин Коев Всички права запазени