Стихотворението е писано за рождения ден на най-добрата ми приятелка =)
Пролет
На Ради - пролетта на мойте дни
В безкрая на синьото пак ще те чакам,
тъй бяла и нежна, както аз си те знам.
С очи изумрудени да стоплиш ти мрака,
с ръка на поет да събудиш ти плам.
Тъй чакан, тъй искан ,безброен мой сън,
тъй нежен и топъл, горещ като хляб.
На моята младост трептящия звън,
на изгрева златен горещия знак.
Ти идваш от дългия път сред росата,
окъпана с блясък от цветни лъчи.
И радост, на плитка събрана в косата,
ти хвърляш навред все със нежни очи.
Ти, моя надежда, на дните ми изгрев,
на моята болка лекарство със мед.
На моята обич вълшебния пристан,
разтапяш във мен всяка капчица лед.
© Люляк Всички права запазени