Пролет на илюзии
Безизрано лице сред опустял панаир на суета,
красивите очи - останали без душа и цвят,
изящното тяло без гънка дори е вече застаряло,
блестящи катранени коси в огледало посивели...
А беше пролет, а беше светла пролет - красива,
телата ноти творяха, сърцата в мелодия искряха,
лицето блестеше, в очите живот се четеше,
думите без звук летяха от арията на телата...
И днес е вече зима - неустоима с белите си цветове,
но убиваща с безкрайните си студове, с ледния си жар,
докоснал безмилостно красивите цветя на пролетта, ...