Надникваш през очите ми дали ще се усмихна,
изчакваш най-покорно. Всявам смут.
Не е премислено, а е природна дарба –
да глътвам думите, да ги отсявам и редя наум.
Огледай се наоколо, не само в мене.
От капките дъждовни се лее чистота.
Различни са лицата ни, за миг ще се размият,
водата кратко пази спомена за красота.
Ще ме целунеш. Тук съм и го зная.
А ти не знаеш, чакаш знак от мен.
В такива нощи се откриваме и губим.
Дъждовният синкоп е танц свещен.