Полъхва южнякът,
играе в коси.
Пролетта стопля
отново мечти.
Мъжки и женски,
през зима стаени.
За обич и нежност
ведно закопнели.
Разбити надежди
отново ще кълнат.
В пролетно цвете
мечта ще превърнат.
Ветрее южнякът,
слънце блести.
Пролет пак идва,
къде си Ти…
© Лилия Нейкова Всички права запазени