Какви случайности, какво ти време?
Вън пролетта не търси отговори.
В цъфтеж залудва с палавато стреме,
с криле раздухва всичките умори.
И ей го на - пак луднал вятър
полите ми задигна изведнъж,
а аз с две длани как да скривам
бедра или разголената гръд.
По дяволите, казвам, ала плахо
придърпвам я полата все надолу,
а тя напук ме прави хахо,
аха... да литне по-нагоре... ...