Зеленооки дървета се гонят
в екнал смях и гръдта ми трепти,
топъл дъжд от целувки бездомни
с твоя дъх - вечерта приюти...
И полянката горска танцува
във изящен и дъхав контур,
и не зная - дали съществуваш
или сън си, напъпил в божур -
уловил боязливо росата,
слънце влюбил до пурпурен тен,
пролет сгушил със трели на ято
в цвят от алени устни роден... ...