severianin (Валентин Чернев)
417 677
19.03.2013 г., 11:08 ч.

Пролетна буря 

  Поезия
588 0 4

 

ПРОЛЕТНА БУРЯ

 

Къси лъскави саби на парещи мълнии

режат тъмни парчета от здрачния свод –

електрически сини тръстики, покълнали

сред гранитно небе за секунда живот.

 

Сребротечни дъждовни потоци се свличат

по небесното рамо над мрачния ден

и зад моя квадратен прозорец прилича

на аквариум мокрият свят покрай мен.

И върби-водорасли сред бурята плуват,

разлюлели коси от удавена скръб –

с гръмотевични устни небето целува

на могилите кални зеления гръб.

 

И танцуват безлистите клони на бряста

странен танц в ураганен свиреп съпровод,

и се стелят вълни от оголени храсти,

като сива стихия без бряг и без брод.

И припламват отново светкавици в здрача,

електрични цветя мимолетно цъфтят,

сребротечният дъжд зад могилите плаче

над добрия, удавен от бурята, свят.

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??