Мечтана радост в мене се поражда,
дните с доброта и щастие засажда
и с песен лекокрила на уста
душата моя се целува с пролетта...
В миг небето сиво ярко ще блести,
градът ще се събуди, живот ще закипи
и хиляди трептящи влюбени сърца
в целувка свята ще открият любовта...
А аз, поет отнесен от хиляди мечти,
в куплети ще рисувам влюбени очи
с надежда крехка в моята душа
зад ъгъла да срещна любовта...
Ала дори за миг да ме подмине,
да я загубя нейде сред света
ще знам, благословен съм да се радвам
на щастието чуждо до смъртта...
© Боян Дочев Всички права запазени