Толкова е пролетно,
когато
вятърът навън
в захлас шепти,
зад пердето цветно
птиче ято
серенади влюбени
реди.
Цъфнал клон в прозореца
тактува
и танцуват листите
със страст.
Паяче красиво
там бленува
черги да тъче любовни.
Пак.
Слънцето зад облак
се промъкна,
в стаята надникна.
Замълча.
Блеснал лъч
по паяжинка тънка
спусна се в душите и...
запя.
Затрепяха струни
резонансно.
Затуптяха в ритъм
две сърца.
Колко е красива тази
пролет,
щом в стаята гостува
любовта.
Сподели във Facebook |
© Таня Мезева Всички права запазени