Пролет е, а идват листопади –
как да спрем природата, не можем.
Падат по зелените ливади
хиляди листа в прохладно ложе.
Тъй е, но не идва всъщност есен,
а листата безпризорни вехнат –
падат леко с вятърната песен,
плавно, безвъзвратно те отекват.
За да дойде плод, наместо цвете,
да завърже нов живот и устрем.
Листопад, предхождащ плодовете –
блянът в зажаднелите ни устни!