Отиде си проточената зима
със ледените, сиви часове,
с умората и с пустите алеи,
с липсващите птичи гласове.
Приижда пролетта отново зрима
с живот прелива, в песен се люлей.
Росата нежна с чистота облъхва,
нетърпеливи клонки се разлистват.
Ветрец рисува в меките треви,
пчеличките от цветове се слисват.
Жужи живота, сила нова вдъхва,
от тишината дълга няма и следи.