По тебе аз първо познавам,
че идва поредната пролет.
И първо от тебе узнавам,
че почваш ти женския полет.
Снагата ти става красива.
Гласът ти се кърши напевен.
Меракът във теб не заспива
дори и в живота ни дневен.
И виждам искрици в очите -
дошли са със птичите трели.
От тебе излитат лъчите.
И те са в душата ми спрели.
И ставаш ти някак пенлива...
Ухаеш на бяло кокиче.
С душата си - вече щастлива,
ти ставаш напролет момиче.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Радвам се, че харесвате! Пролетно да ви е!