Пролетно ми е отвътре и отвън,
не е пролет, а наяве сладък сън,
не е сън, а пролетен разкош,
всичко ми ухае ден и нощ.
Първо се оглеждам в приказни води,
после се откривам в цветните следи,
в дрян и слива, праскова, бадем,
после ставам пролетна съвсем.
Тичам и се къпя в мартенския зов,
после се превръщам в пролетна любов.
Истинска, щастлива, слънчева дори,
пролет щом ме буди още от зори.
© Милена Френкева Всички права запазени