Избърсах прахта от доверието.

Завистта я сложи в торбата,

където намерих късмета си -

пропукан, но още в порядък.

Пуснах тъгата в пералнята -

душата ми вече е чиста.

Усмивките извадих от шкафа си -

променени, но винаги истински.

Безсилието счупих на две,

торбата с боклук се напълни.
Свободно стана на мойто сърце

щом всичката болка изхвърлих.

Смехът си изгладих на пара.
Изтупах щастието и го закачих

да стои отгоре - на пиедестала!

С позитивно настроение заредих

батериите, каната с кафе и настроението.

Остана да намеря само... ето я..

била е винаги пред полезрението,

но нали не с очи се "вижда" любовта!

Пролетно почистване: завършено.

Доволна съм от себе си.

На всеки силно препоръчвам го!

А ти своето започна ли?