Виж слънцето отгде наднича
зад облаците любопитно.
С венец сега ще ги накичи
с дъга, тъкана ситно-ситно.
И после, със усмивка златна,
в зениците ми ще погледне,
и по челòто деликатно
ще ме целуне и ще блесне.
Ще милне със лъчи цветята,
подали сънени главички,
ще стопли всичко по Земята -
тревички, пеперуди, птички.
© Валка Всички права запазени