19.03.2018 г., 21:46 ч.

Пролетно тайнство 

  Поезия
1425 15 12
Странен дъх ти носи пролетта,
сянката на птица те догонва.
Пада маската на всяка суета,
минзухареното слънце се разгонва.
Сякаш нов си в късния си час,
вдъхновен от непонятен порив.
Хор от мигове с бълбукащ глас
за любов неспирно ти говори.
И понесъл раница мечти,
хълмове на щастие катериш.
Със хвърчилото на радостта литни
над тревите...за да се намериш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Предложения
: ??:??