Нямам нищо общо с лирическия - той е в мъжки род :)))
Пролетта днес се втурна стремително
да целува треви и листа.
Нежна, светла, така възхитителна,
че се питам: "Ще иска ли тя
да поседнем за мъничко двамата
на поляна със млада трева?"
Да й шепна две думички пламенни,
тя да слуша, склонила глава
доверчиво на моето рамо.
Да намериме свое небе -
чисти, истински, двамата само... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация