Вечерта се бави. Мракът закъснява.

Разсипват се до късно алени лъчи,

наоколо жужи, бръмчи

и все тъй вечер не настава.

А утрото настъпва с бурни ветрове.

Къде е пролетта? Защо усещам хлад?

Или е пропуснала тя моя град?

Или някой, някъде по-силно я зове?

В душата ми е тя отдавна вече.

Разцъфнала в букет от аромати,

в цветовете толкова познати.

Очите ми се взират надалече...

В сърцето ми - без белези от рани,

свалило тежките окови,

измило черните отрови,

запяват празнични камбани!