Тръгвам по улица малка,
себе си диря и плача...
А паднал е здрач приказен,
аз алена и боса викам те...
Росни си бисери сбирам,
за венец цветно китен,
и целувки въздушни
диря в пролуки лунни...
Аз съм лозница плъзнала,
цвете дъхаво търся...
© Мариола Томова Всички права запазени
Прекрасно е!