Промених се, да нахраня надеждата.
Промених се за слепи очи.
И насилвах душата на грешника,
да отпива от празни мечти.
Промених се за скучните нощи.
Не помръдва луната дори.
И отчаяна търсеща пътя нов
Тя по стария пак се върти.
Промених се за да бъда обичана.
Станах кротка,смирена,добра.
И от тази единствена мисия,
Се превърна животът в лъжа.
© Николинка Йорданова Всички права запазени