Няма вече екранно момиче. 
Няма рисунки с щастливи лица.
Защо ми трябваше теб да обичам,
докато някъде чакаше тя?
 

Споменът насила запечатал се. 
Сърцето, крещящо, че тебе обичам.
Така загубих времената си,
гонейки мечта безсмислена.

А тя- красива и истинска, 
ме чакаше на бреговете на мечтите,
плачеща за своя смел моряк,
засмукан от сирена във водите.

Сякаш в хипноза бях попаднал.
Обаче се разтърсих от съня,
в който царуваше твоята фалшивост,
убиваща като отровна змия!