Пак онзи
вятър излезе,
на промяната
дето свисти
и ме удря
с камшик,
мен ...
необузданата.
Пак нощите
бели откривам
и пиша
върху им
и трия,
и викам
с глас
на пустиня
и вия...
Пак онзи
потоп
ме залива
всемирния,
дето всичко
повлича,
тлачи,
не спира
и оцелява,
силния...
© Маргаритка Харизанова Всички права запазени