valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
4.09.2009 г., 11:41 ч.

Пронизване 

  Поезия
609 0 16

Добър стрелец си. Точно ме улучи.
Куршумът във сърцето ме прониза.
Такава смърт присъща е за куче,
което е съдрало чужда риза.

Очите ми, отворени и мокри,
луната отразяват мразовито...
И хищниците са добри животни...
Куршумите се впиха без да питат.

На спусъка не му е нужно чувство,
а длан, която никак не трепери.
Трофей съм вече в твоето безчувствие,
което ме поиска и уцели.

Сега горя във собствените мисли
и адът ми се струва родна къща.
Дори да знам, че огънят пречиства,
мечтая си за твоето прегръщане...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??