Пропилявах годините си безнадежно
сред диви партита и дискотеки,
кафенета и кръчми запушени -
те бяха моят дом.
Ден и нощ,
залез и пладне,
там стоях, пиех и ядях.
Трових си душата с цигарен дим и алкохол.
Сутрин, като се събудя,
бира студена в ръката си топла взимам,
пия от нея на глътки големи
и така, чак до вечерта.
Така живота си отчаян
пропилявах всеки ден,
нито изгрев, нито залез
аз не виждах през тези пропилени години!
© Венцислав Илиев Всички права запазени