И идва залезът...
Обречен в самота...
Мимолетен нежен повей...
Мислите ни кални са - умора и тъга...
Които бавят Слънцето на хоризонта
Умиращ, за да се роди...
Но утре ние вече ще сме стари...
А в нас по-чужд би бил той, уви...
И ний за него някак ще сме други...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация