Прошарени дни
И днес, слънцето небето прошари,
но се скри, заедно с моята обич, от вятър изгонени.
Там, до залеза, топло е, може би пари,
а при мен е студено, сред ледени спомени.
До утре! До изгрева все ще намеря,
топлината, от вятъра безследно изгубена.
И слънце ще има, и без да треперя,
друга в моята обич ще е влюбена.
Прошарват се дните ми, сиви са вече,
с повече мъдрост, споделени лъчи.
А студът, нека да мръзне далече, ...