mmuladzhikova (Мария Муладжикова)
11 16
6.01.2010 г., 16:51 ч.

Прошка 

  Поезия
763 0 3

 

              Прошка

                                    посветено

 

В някоя есенна нощ, или зимна,

или може би пролетна,

ти ще дойдеш пред вратата ми -

когато си най-самотен.

 

Аз ще чакам, може би с години

и ще искам да дочуя стъпките ти,

а сърцето ми ще бъде мъртво.

 

И когато все пак се изправиш пред вратата ми

в някоя есенна нощ, или зимна, или може би пролетна,

когато си най-самотен, някога -

ще протегна ръка.

 

Но не за да ти отворя,

а за да ти простя и да си взема сбогом завинаги.

© Мария Муладжикова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??